Испанският площад в Рим. Стълбите са любимо място на туристите за разпускане – своеобразно туристическо стъргало.
И тъй, време е за първата публикация от новото ми 20-седмично фото предизвикателство. Планирам то да бъде по-успешно от предишното. Всъщност то вече е, тъй като предния път не направих нито една снимка. Но стига съм се излагал.
Темата тази седмица е „Ломография“. Веднага си признавам, че нямам твърде добра представа какво представлява този жанр. Информацията ми е предимно от Уикипедия, а статиите в английската и в руската версия доста се различават. При всички положения жанрът носи името си от съветските фотоапаратчета ЛОМО (Ленинградское Oптико-Mеханическое Oбъединение имени В. И. Ленина). Според английската статия през 1992 г. група виенски студенти се запалва по съветската машинка и превръща снимането с нея в някаква дива хипстърия before it was cool. Ентусиастите си имат десет правила, едно от които е да не се подчиняват на правила. Също така обичат да правят спонтанни, нережисирани снимки на реални ситуации, като не е задължително кадрите да са технически издържани. Снимките им обикновено са с ярки, не особено реалистични цветове, които постигат чрез cross processing – умишлено проявяване на филма в разтвор, предвиден за друг тип филм.
Мда, ломографията е замислена като жанр в аналоговата фотография. И според Уикипедия имитирането на ломографски снимки с цифров фотоапарат е против принципите на ломографията. Тук обаче ще се позова на тяхното нонконформистко правило, призоваващо за нарушаване на правилата. Така де, с техните камъни по техните глави, хъ-хъ.
Не знам доколко моите снимки се вписват в жанра, но като за първи опит, се надявам да ми простите евентуални отклонения от догмата. 🙂
Площадът на народа (Piazza del Popolo) в Рим. Доста приятно място за разходки и социализиране.
Ако посетите Рим, не пропускайте да опитате местния сладолед. Толкова е вкусен, че направо ще си изядете блюдото. Също кактто Еней и неговите троянски другари, които били прокълнати от харпиите да открият земя, на която да се заселят, едва когато изгладнеят толкова, че да си изядат блюдата. Е, Еней и хората му се оказали тарикати и веднъж стъпили на италийския бряг, си набрали плодове и си ги сервирали върху хлебчета. Мда, ако случайно някой ден ви прокълне харпия, не се впрягайте излишно. 😉
Иии без връзка с предишните снимки – един кадър от завод „Електроника“ и квартал „Гео Милев“.
Like this:
Like Зареждане...
Преди няколко дни се озовах с фотоапарат в сградата на Софийския университет, преодолявайки без никакъв проблем охраната, която беше временно засилена след двете окупации. Разходих се из „гълъбарника“ и понащраках малко кадри през прозорчетата на скритите вътрешни дворчета, за чието съществуване съм склонен да предположа, че около половината възпитаници на СУ не знаят.
