Из дебрите на Софийския университет

Преди няколко дни се озовах с фотоапарат в сградата на Софийския университет, преодолявайки без никакъв проблем охраната, която беше временно засилена след двете окупации. Разходих се из „гълъбарника“ и понащраках малко кадри през прозорчетата на скритите вътрешни дворчета, за чието съществуване съм склонен да предположа, че около половината възпитаници на СУ не знаят.

Оказа се, че странните ниши със скрити балкончета са любимо място за разпускане на ято гълъби с академична осанка. От години ми се върти подлата мисъл някой ден да заснема филм на ужасите из потайните коридори на централния корпус на СУ. Ако взема да го направя наистина, ще гледам да се похваля и тук. :Р

01/20 – Ломография

Испанският площад в Рим. Стълбите са любимо място на туристите за разпускане – своеобразно туристическо стъргало.

И тъй, време е за първата публикация от новото ми 20-седмично фото предизвикателство. Планирам то да бъде по-успешно от предишното. Всъщност то вече е, тъй като предния път не направих нито една снимка. Но стига съм се излагал.

Темата тази седмица е „Ломография“. Веднага си признавам, че нямам твърде добра представа какво представлява този жанр. Информацията ми е предимно от Уикипедия, а статиите в английската и в руската версия доста се различават. При всички положения жанрът носи името си от съветските фотоапаратчета ЛОМО (Ленинградское Oптико-Mеханическое Oбъединение имени В. И. Ленина). Според английската статия през 1992 г. група виенски студенти се запалва по съветската машинка и превръща снимането с нея в някаква дива хипстърия before it was cool.  Ентусиастите си имат десет правила, едно от които е да не се подчиняват на правила. Също така обичат да правят спонтанни, нережисирани снимки на реални ситуации, като не е задължително кадрите да са технически издържани. Снимките им обикновено са с ярки, не особено реалистични цветове, които постигат чрез cross processing – умишлено проявяване на филма в разтвор, предвиден за друг тип филм.

Мда, ломографията е замислена като жанр в аналоговата фотография. И според Уикипедия имитирането на ломографски снимки с цифров фотоапарат е против принципите на ломографията. Тук обаче ще се позова на тяхното нонконформистко правило, призоваващо за нарушаване на правилата. Така де, с техните камъни по техните глави, хъ-хъ.

Не знам доколко моите снимки се вписват в жанра, но като за първи опит, се надявам да ми простите евентуални отклонения от догмата. 🙂

Площадът на народа (Piazza del Popolo) в Рим. Доста приятно място за разходки и социализиране.

Ако посетите Рим, не пропускайте да опитате местния сладолед. Толкова е вкусен, че направо ще си изядете блюдото. Също кактто Еней и неговите троянски другари, които били прокълнати от харпиите да открият земя, на която да се заселят, едва когато изгладнеят толкова, че да си изядат блюдата. Е, Еней и хората му се оказали тарикати и веднъж стъпили на италийския бряг, си набрали плодове и си ги сервирали върху хлебчета. Мда, ако случайно някой ден ви прокълне харпия, не се впрягайте излишно. 😉

Иии без връзка с предишните снимки – един кадър от завод „Електроника“ и квартал „Гео Милев“.

20-седмично фото предизвикателство

След като геройски не качих нито една снимка към предишното си фото предизвикателство, реших да се предизвикам отново, пък чунким този път взема, че снимам нещо. Този път изискванията са ориентирани повече към техниката, а не толкова към конкретни теми, което ми дава доста свобода. Да видим дали ще си надделея над инертността. Намерението ми е да качвам по една публикация с няколко снимки на седмица. Успоредно с това ще си качвам и други снимки в другите категории. Вече съм обработил към 150 снимки от Рим, вероятно ми остават още стотина. Та ако в даден момент блогът заприлича на рекламна брошура за туристическа агенция, да не се учудвате. 🙂

Изгрев с котка

Тук няма нужда от много обяснения. Случи се така, че бях буден по изгрев, котето Мистик, което с Вяра си гледаме с много любов и драскотини беше застанало на любимото си място до прозореца – така наречения котешки телевизор – и имах фотоапарат под ръка. Е, има и три снимки, които са снимани предния ден, но не вярвам това да ви притеснява. (:

Софийски потайности 2

Предлагам на вашето внимание още няколко кътчета от по-старата част на София. Този път няма да ви обременявам с излишен текст. Повечето снимки са от улица „Шипка“. Има една от любимата на мнозина спирка на трамвая в парка до Семинарията в квартал „Лозенец“, както и един кадър от „Сан Стефано“. Няма как да познаете кой е, затова подсказвам – този с гальовната космата забележителност. (:

Тук искам да отбележа, че тъй като подозирам какъв тип социална революция е имал предвид авторът, не мога да се съглася с надписа.

Ето я и косматата забележителност. (: